|
Най-ранните сведения за Стралджа се срещат
още в османско-турските документи. Наличието на останки от
древно тракийско и средновековно селище говори за
многолетната история на Стралджа. За общината данните са
от втората половина на миналия век, когато е визирана
дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на
мястото на съборения от турците параклис. Според
запазените в Сливенската епархия документи при наддаването
с турски лири между българската и гръцката общности
спечелват българите и църквата се именува “Свети Архангел
Михаил”. Още тогава започва изграждането на селището като
пътен, стопански и административен център. Предпоставка за
това е и географското положение – Стралджа се намира на
важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на
страната и Северна с Южна България.
Стралджа и селищата от общината имат богато минало,
свързано с освободителните борби срещу турското
владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от
Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и
Добри е разбита от потеря в Балкана, Хаджи Дани от
с.Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около
70 разрушени селища личат навсякъде в общината.
Първият документ от който се съди за съществуването на
Стралджа е от 1610г., в който е отбелязано: Стралджа,
Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, който
датира от 1834г. е руска карта, издадена в Петербург,
отнасяща се за 1829г., на нея е записано: Стралджа – 75
къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска,
латиска и гръцка. Още две легенди са свързани с
християнското име на древното селище. Има и други версии
от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа
и ловната резиденция на Авджи Мохамед IV. Почти във всяка
от тях се споменава, че югоизточно от сегашното
разположение на Стралджа се намирал турски град
Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока
се намирало най-голямото блато на територията на България,
дълго около 14км, в широчина до 10км, най-дълбоките места
стигали до 4,5м. В близост до Балкана, богат на дивеч,
града разполагал с летен палат, ловджийска станция на
Мохамед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и
баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир.
Обслужването на турците в Сарая било от техни бедни
сънародници или от българско население, което живеело
по-назапад в т.н. Странна махала. За първи заселници на
селището се счита рода на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо.
Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името
на манастира “Св. Архангел Михаил”, на турски Исраелджа.
Според други мнения селото било близко до черкезко село и
населението страдало от честите нападения, за това го
нарекли “Страдалджа” може да е вулгаризирано и потурчено
от Стрелча, основано от отряд стрелци.
Не малко са историческите и природните забележителности в
общината. Между тях са над стогодишната църква “Свети
Архангел Михаил”, паметник на културата с ценни икони и
дърворезба; читалището в града също е с дълга и богата
история; топлата минерална вода в града, която лекува
бъбречни и кожни болести; лечебния извор в с.Правдино,
множеството църкви в останалите селища на общината.
Богатство представлява и етнографския музей в село Зимница.
Градът е богат на фолклорни традиции. Общинския коледен
празник събира куди от почти всички селища на общината.
Записите на коледарските песни представляват ценен архив,
който се съхранява в местния радиовъзел. Кукерския празник
е също така типичен за града и се провежда всяка година в
началото на пролетта. С интересните си костюми
стралджанските кукери са били атракция на редица
национални събори, носители на награди от събора в
Копривщица и кукерския фестивал в Перник. Ежегодно се
провежда народния събор “Мараш пее”, който има дълга
история, а от няколко десетилетия е в националния културен
календар на страната. Представянето на танцови колективи
от цялата страна на стралджанска сцена утвърди града като
един от центровете в България на танцовата самодейност. С
почти половинвековна история е и стралджанския танцов
състав “Въжички”, носител на златни медали, лауреат на
всички национални събори в Копривщица, разнасял славата на
стралджанския фолклор в редица държави, заснеман
многократно във филми на БНТ. Основен принос за това има
отличния познавач на българския фолклор, хореографа Тончо
Тончев. Той именно стана инициатор и за провеждането на
конкурс-надпяване “С песните на Вълкана Стоянова”, който
се провежда на всеки две години. На него си дават среща
таланти от цялата страна, а песните на именитата народна
певица получават нова популярност.
Стралджа е родното място на н.х. Панайот Панайотов, на
живописеца Веселин Кавалджиев, на двамата братя Бойчеви,
архитект и скулптор, автори на паметника на Яворов в град
Стралджа. В града живее и самоукия майстор на народни
инструменти Жечко Маринов. Стралджа е родното място на
сатирика Станислав Марашки...От най-младите интересни
личности на Стралджа е дърворезбаря Тодор Георгиев,
майсторите на интарзия Йордан Дамянов, Велико Иванов,
както и световния и европейски шампион по акробатика от
1996г. “връх на пирамидата” в четворка Слав Данев...
 |
